Очаквай утре моето признание
Замръзвам сякаш. Вятърът студен
прегръща тялото ми в зимна нощ
и недалеч съзирам аз пред мен
портал привличащ със сияйна мощ.
Прекрачвам го с усилие и с риск.
Спасение не търся, а надежда.
От другата страна кристален диск
кръжащ над мен загадъчно изглежда.
И пръскайки лъчи навред рисува
пророчески от бъдното пейзажи.
Душата ми за теб сега танцува
без маски, без преструвки, без миражи.
Любов най- чиста сее упование.
Очаквай утре моето признание.
© Асенчо Грудев All rights reserved. ✍️ No AI Used