15.12.2025 г., 0:55

Очаквай утре моето признание

8 0 0

Замръзвам сякаш. Вятърът студен

прегръща тялото ми в зимна нощ

и недалеч съзирам аз пред мен

портал привличащ със сияйна мощ.

 

Прекрачвам го с усилие и с риск.

Спасение не търся, а надежда.

От другата страна кристален диск

кръжащ над мен загадъчно изглежда.

 

И пръскайки лъчи навред рисува

пророчески от бъдното пейзажи.

Душата ми за теб сега танцува

без маски, без преструвки, без миражи.

 

Любов най- чиста сее упование.

Очаквай утре моето признание.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...