Очи незрящи в зов за помощ.
Сърце туптящо в нежен полъх.
Устни изгарящи, болка вековна.
Без дъх останах, о, любов моя!
Ключът към сърцето захвърлих в пороя.
Под моста в реката ридаеше спомен.
Луната видя ни на хълма оголен.
Свещта в нас угасна, о, любов моя.
Две бледи сенки застиват в покоя.
Без думи и помисли, в сън неспокоен.
Боса вървя по пътеката моя,
живота описваща, о, любов моя.