1.09.2010 г., 22:15 ч.

Очи незрящи 

  Поезия » Любовна
398 0 0

Очи незрящи в зов за помощ.

Сърце туптящо в нежен полъх.

Устни изгарящи, болка вековна.

Без дъх останах, о, любов моя!

 

Ключът към сърцето захвърлих в пороя.

Под моста в реката ридаеше спомен.

Луната видя ни на хълма оголен.

Свещта в нас угасна, о, любов моя.

 

Две бледи сенки застиват в покоя.

Без думи и помисли, в сън неспокоен.

Боса вървя по пътеката моя,

живота описваща, о, любов моя.

© Тина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??