1.09.2010 г., 22:15

Очи незрящи

522 0 0

Очи незрящи в зов за помощ.

Сърце туптящо в нежен полъх.

Устни изгарящи, болка вековна.

Без дъх останах, о, любов моя!

 

Ключът към сърцето захвърлих в пороя.

Под моста в реката ридаеше спомен.

Луната видя ни на хълма оголен.

Свещта в нас угасна, о, любов моя.

 

Две бледи сенки застиват в покоя.

Без думи и помисли, в сън неспокоен.

Боса вървя по пътеката моя,

живота описваща, о, любов моя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...