Очи незрящи

Poetry » Love

519 0 0

Очи незрящи в зов за помощ.

Сърце туптящо в нежен полъх.

Устни изгарящи, болка вековна.

Без дъх останах, о, любов моя!

Ключът към сърцето захвърлих в пороя.

Под моста в реката ридаеше спомен.

Луната видя ни на хълма оголен.

Свещта в нас угасна, о, любов моя.

Две бледи сенки застиват в покоя.

Без думи и помисли, в сън неспокоен.

Боса вървя по пътеката моя,

живота описваща, о, любов моя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0