gerrda (Геновева Христова)
408 4501
19 июл. 2007 г., 22:17

Очила 

  Поэзия
650 0 4

Непрогледно ме гледа безцветие,
оцветено от делничен смях.
Нямам време, дори настроение,
само бяла далечност. И прах.

Непрогледно ме гледа безгледие,
ужасено от всички човешки кълба,
свити до болка, до ужасно неверие,
неприети от собствена гола мечта.

Преоткривах се бавно в мълчание,
заприличало в миг на звезда -
необятна и луда, със странно сияние,
къса всички посоки към мен. До една.



© Геновева Христова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??