gerrda (Геновева Христова)
408 4501
Jul 19, 2007, 10:17 PM

Очила 

  Poetry
649 0 4

Непрогледно ме гледа безцветие,
оцветено от делничен смях.
Нямам време, дори настроение,
само бяла далечност. И прах.

Непрогледно ме гледа безгледие,
ужасено от всички човешки кълба,
свити до болка, до ужасно неверие,
неприети от собствена гола мечта.

Преоткривах се бавно в мълчание,
заприличало в миг на звезда -
необятна и луда, със странно сияние,
къса всички посоки към мен. До една.



© Геновева Христова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??