Очите
О Ч И Т Е
Защо ли посяхме омраза?
Защо ли се гледахме с яд?
Опасна е тази зараза –
душите обрекла на глад.
А толкова радост звънтеше –
родена за теб и за мен.
Тя тичаше , топло зовеше,
прогонваше вятър студен.
И вместо да се разтворим,
да се изпълним с любов –
бързахме да се отровим,
да смачкаме светлия зов.
Очите – те още се молят…
Очите – все още зоват…
Единствено те ни говорят
и сочат ни верния път…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойна Димова Все права защищены
