О Ч И Т Е
Защо ли посяхме омраза?
Защо ли се гледахме с яд?
Опасна е тази зараза –
душите обрекла на глад.
А толкова радост звънтеше –
родена за теб и за мен.
Тя тичаше , топло зовеше,
прогонваше вятър студен.
И вместо да се разтворим,
да се изпълним с любов –
бързахме да се отровим,
да смачкаме светлия зов.
Очите – те още се молят…
Очите – все още зоват…
Единствено те ни говорят
и сочат ни верния път…
© Стойна Димова Всички права запазени
коментари!Те ми са много необходими, защото ме вдъхновяват.Така ми
въздейства вашето позитивно мнение.
Желая ви много здраве, творческо вдъхновение и лека нощ!