Apr 15, 2015, 10:00 PM

Очите 

  Poetry » Love
503 0 9

     О Ч И Т Е

 

 

                                                              Защо ли посяхме омраза?

                                                              Защо ли се гледахме с яд?

                                                              Опасна е тази зараза –

                                                              душите обрекла на глад.

 

                                                              А толкова радост звънтеше –

                                                              родена за теб и за мен.

                                                              Тя тичаше , топло зовеше,

                                                              прогонваше вятър студен.

 

                                                              И вместо да се разтворим,

                                                              да се  изпълним  с любов –

                                                              бързахме да се отровим,

                                                              да смачкаме светлия зов.

                                                              

                                                             Очите – те още се молят…

                                                             Очите – все още зоват…

                                                             Единствено те ни говорят

                                                             и сочат ни верния път…

                                                            

 

                                                             

                                                                                                                                                

                                                                                                                                                                            

 

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Лейди Фокс, Никола, Василка - Приятели, благодаря ви за интересните ви
    коментари!Те ми са много необходими, защото ме вдъхновяват.Така ми
    въздейства вашето позитивно мнение.
    Желая ви много здраве, творческо вдъхновение и лека нощ!
  • Очите не могат да лъжат. В тях са сълзите, радостта плува, омразата бясно нахлува, а обичта се отразява, като светлина. Поздрав!
  • Много хубаво стихо, Стойна!Разглеждаш любовната сетивност от друг ъгъл- очите!Наистина очите говорят много!Харесах и го оценявам!
    Поздрави от мен и хубав ден!
  • Благодаря на всички за вниманието и хубавите коментари!
    Желая ви всичко хубаво.Бог да ви благослови!
  • Поздрави за хубавия стих!
  • И аз вярвам на очите! Чудесно стихотворение си им посветила, мила! Браво!
  • !!!
  • Иисус също говори, че очите са управител на тялото - медиатор между духа и тялото на човека. Затова Той постулира, че ако "окото е тъмно и лукаво и тялото е такова", а не обратно. Защото окото не е материално по първосъщност, а синтез на материя и дух, като духът достига кулминацията на невинността в окото на Агнето! Това е една от големите тайни, която дискутирах в есето си "Тайнството на Агнеца":

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=331402

    И това, че очите остават последния пристан и зов, не е учудващо в светлината на изтъкнатото по-горе. Авторката го извежда по различен начин в стихотворението си, което й прави чест.

    Поздравление, Тони, за хубавата творба и най-висока оценка за нея!
  • Поздравление, Стойне! Хареса ми много!
Random works
: ??:??