21 апр. 2008 г., 23:48

Очите ти

956 0 9
С какви очи ме гледаше отсреща!
С какви очи - изгряващи слънца!
Вълнуваше се, спореше за нещо.
Преглъщах аз предателска сълза.

Запалваше в душата ми пожари.
Отвръщах ти със ясен, ведър глас.
Но в ледено спокойствие изгарях
и зъзнех във пустинната си страст.

Очите ти, прегърнали небето,
ограбиха нехайните ми дни.
Проникнаха в съня ми - там, където
копнееха прегазени мечти.

Какви очи!... Сложи си очилата!
Зад тъмните стъкла се приюти.
Душата си закътай зад стъклата.

... Но първо
очилата намери...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бианка Габровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Казваш много в стиховете си и поднасяш умело различни житейски ситуации.
    Поздрав затова!
  • Много ми хареса!Намерих смисъла ,за себе си.Какво сложно чувство е любовта!И как ни омагьосва..
    С обич ,Бианка!
  • За Тома:Свържи предателската сълза с прегазените мечти и ще разбереш.А относно очилата, прочети коментарите на другите.Мисля, че те са го схванали.
  • Хм... малко не го разбрах, честно. Не стана ясно защо сълзата е предателска, например. Също не схванах момента с очилата. Иначе стихът си е читав, не съм и очаквал друго. Поздрав.
  • Зад тъмните стъкла се приюти.
    Душата си закътай зад стъклата.

    ... Но първо
    очилата намери...

    Еее, разбиващо!!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...