21.04.2008 г., 23:48 ч.

Очите ти 

  Поезия » Любовна
779 0 9
С какви очи ме гледаше отсреща!
С какви очи - изгряващи слънца!
Вълнуваше се, спореше за нещо.
Преглъщах аз предателска сълза.

Запалваше в душата ми пожари.
Отвръщах ти със ясен, ведър глас.
Но в ледено спокойствие изгарях
и зъзнех във пустинната си страст.

Очите ти, прегърнали небето,
ограбиха нехайните ми дни.
Проникнаха в съня ми - там, където
копнееха прегазени мечти.

Какви очи!... Сложи си очилата!
Зад тъмните стъкла се приюти.
Душата си закътай зад стъклата.

... Но първо
очилата намери...

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Казваш много в стиховете си и поднасяш умело различни житейски ситуации.
    Поздрав затова!
  • Много ми хареса!Намерих смисъла ,за себе си.Какво сложно чувство е любовта!И как ни омагьосва..
    С обич ,Бианка!
  • За Тома:Свържи предателската сълза с прегазените мечти и ще разбереш.А относно очилата, прочети коментарите на другите.Мисля, че те са го схванали.
  • Хм... малко не го разбрах, честно. Не стана ясно защо сълзата е предателска, например. Също не схванах момента с очилата. Иначе стихът си е читав, не съм и очаквал друго. Поздрав.
  • Зад тъмните стъкла се приюти.
    Душата си закътай зад стъклата.

    ... Но първо
    очилата намери...

    Еее, разбиващо!!!
  • Поетеса си!
    Чета те с удоволствие!
    Поздрав!
  • Чудесен стих. Браво, Бианка!
  • Супер!И на мен много ми хареса.
  • Докосващо, истинско. Поздрав!
Предложения
: ??:??