30 окт. 2017 г., 10:07

Очите ти са толкова дълбоки...

998 1 5

Очите ти са толкова дълбоки...

като Байкал във морско син оттенък,

душата ти е толкова голяма...

като Земята с няколкото океана.

 

Сърцето ти е толкова добричко...

както росата... гали всеки стрък,

косата ти е снежнобяла прелест

като снега обгръща фината ти същност.

 

Това си ти... жената на мечтите

с разбитата душа – сама насред нощите,

обичаме те всички, даже недобрите

и искаме да светиш като слънце сред звездите.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не е толкова добро приятели, но жената за която го написах е прекрасна и тъжна жена, защото съпруга и почина и си няма абсолютно никой на този свят.До последно се чудех дали да го постна или изтрия, но исках да си оставя някакъв спомен и някакво впечатление от нея.Благодаря ви за подкрепата приятели....обичам ви.
  • Прекрасен стих, Кронос! Поздравления и от мен!
  • Много е хубаво! Браво!
  • С много любов написано! Поздрави, Боби!
  • Радвам се пак да прочета твой стих и то толкова красив.
    Пиши все така.
    Поздрави, приятелче.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...