KRONOS.1 (Калоян Тодоров)
7 118

Oct 30, 2017, 10:07 AM

Очите ти са толкова дълбоки...

Poetry » Love

991 1 5

като Байкал във морско син оттенък,

душата ти е толкова голяма...

като Земята с няколкото океана.

Сърцето ти е толкова добричко...

както росата... гали всеки стрък,

косата ти е снежнобяла прелест

като снега обгръща фината ти същност.

Това си ти... жената на мечтите

с разбитата душа – сама насред нощите,

обичаме те всички, даже недобрите

и искаме да светиш като слънце сред звездите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

KRONOS.1 (Калоян Тодоров)

Не е толкова добро приятели, но жената за която го написах е прекрасна и тъжна жена, защото съпруга и почина и си няма абсолютно никой на този свят.До последно се чудех дали да го постна или изтрия, но исках да си оставя някакъв спомен и някакво впечатление от нея.Благодаря ви за подкрепата приятели....обичам ви.

2017-10-31T20:50:16+02:00
Веси_Еси (Еси)

Прекрасен стих, Кронос! Поздравления и от мен!

2017-10-31T06:48:20+02:00
donikaa (Доника Стоянова)

Много е хубаво! Браво!

2017-10-30T12:50:39+02:00
PepiPetrova (Pepi Petrova)

С много любов написано! Поздрави, Боби!

2017-10-30T11:04:30+02:00
Violet_86 (Виолета)

Радвам се пак да прочета твой стих и то толкова красив.
Пиши все така.
Поздрави, приятелче.

2017-10-30T10:28:16+02:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0