2 нояб. 2025 г., 01:08

Очи море

231 0 0

Шарих поглед дълго из тълпата,

Търсейки морско сините очи,

Вглеждах хората в лицата,

Надявайки се все някой да си ти.

 

Щом сетне те видях,

Сърцето клето изрева,

Споменът напомни сладък грях,

Който страстно извъръшихме без чувство за вина.

 

Ти не гледаше към мен,

Но аз мъчно наблюдавах твоите коси, 

И в този мрачен и дъждовен ден

Се сетих как ти ми младостта скъси.

 

Тогава ти си погледа обърна

И видях очите сини, небесни

Нещо в мен отново съмна 

И се сетих ангелите колко бяха бесни.

 

Мразя се! Защото се оставих да се влюбя?

Живея в света, в който няма да си мой

Какво да правя, трябва ли да се погубя?

Ах, как знам, че скоро не ще намеря аз покой.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....