2.11.2025 г., 1:08

Очи море

229 0 0

Шарих поглед дълго из тълпата,

Търсейки морско сините очи,

Вглеждах хората в лицата,

Надявайки се все някой да си ти.

 

Щом сетне те видях,

Сърцето клето изрева,

Споменът напомни сладък грях,

Който страстно извъръшихме без чувство за вина.

 

Ти не гледаше към мен,

Но аз мъчно наблюдавах твоите коси, 

И в този мрачен и дъждовен ден

Се сетих как ти ми младостта скъси.

 

Тогава ти си погледа обърна

И видях очите сини, небесни

Нещо в мен отново съмна 

И се сетих ангелите колко бяха бесни.

 

Мразя се! Защото се оставих да се влюбя?

Живея в света, в който няма да си мой

Какво да правя, трябва ли да се погубя?

Ах, как знам, че скоро не ще намеря аз покой.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...