Очи море

Шарих поглед дълго из тълпата,

Търсейки морско сините очи,

Вглеждах хората в лицата,

Надявайки се все някой да си ти.

Щом сетне те видях,

Сърцето клето изрева,

Споменът напомни сладък грях,

Който страстно извъръшихме без чувство за вина.

Ти не гледаше към мен,

Но аз мъчно наблюдавах твоите коси, 

И в този мрачен и дъждовен ден

Се сетих как ти ми младостта скъси.

Тогава ти си погледа обърна

И видях очите сини, небесни

Нещо в мен отново съмна 

И се сетих ангелите колко бяха бесни.

Мразя се! Защото се оставих да се влюбя?

Живея в света, в който няма да си мой

Какво да правя, трябва ли да се погубя?

Ах, как знам, че скоро не ще намеря аз покой.