1 окт. 2020 г., 14:32  

Накратко за October

1.1K 3 20

Октомври е пъпчив пубертет. Халосан тип. Егати будалата! Събужда се полузадоволен и ветровете гони сутрин из главата си.

 

А някъде след второто кафе

му светва и решава да се хили.

Раздухва облаците, вдига си пердето

и кани Слънцето на чай със курабии.

 

И вдига се такъв лиричен шум- застъргват ципове, прехвърчат зимни боти. Качулки падат с трясък на гърба, по улиците се застрелват с копчета.

 

Ноември гледа злобно отстрани:

"Това хюмне съвсем се е разхайтило!"

Но търпеливо чака да го приземи  

със къс задвратник, 

на земята.

Трайно. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирина Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Когато дойде моментът, макар и немислим, ще се възползваме, да. Двете ми героини го направиха много пълноценно и непринудено. А за формата...какво значение има формата, след като ще я градим на момента. Може дори и нова да измислим. Няма друг свят, освен налудничавия. Там е истинската хармония. Поне за мен.
  • Не е от късата памет, най-малко от невнимание Добре си направил, Ивайло.
    Внимавай! Да не ме накараш да заобичам това, че обичаш да се отбиваш при мен.
  • Мога и да ви оглуша с ципа на парката, мацки 😁
    Смях да става, че иде зима. И за тогава имам 😉
  • 😂😂😂 Ами... Наде и аз се смея, само да не ни хвръкнат копчетата...
    Ира, как ти хрумна?!🌞🌞🌞
  • Седя си и се смея. Направо ме "застреля с копче"...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...