1 окт. 2020 г., 14:32  

Накратко за October

1.1K 3 20

Октомври е пъпчив пубертет. Халосан тип. Егати будалата! Събужда се полузадоволен и ветровете гони сутрин из главата си.

 

А някъде след второто кафе

му светва и решава да се хили.

Раздухва облаците, вдига си пердето

и кани Слънцето на чай със курабии.

 

И вдига се такъв лиричен шум- застъргват ципове, прехвърчат зимни боти. Качулки падат с трясък на гърба, по улиците се застрелват с копчета.

 

Ноември гледа злобно отстрани:

"Това хюмне съвсем се е разхайтило!"

Но търпеливо чака да го приземи  

със къс задвратник, 

на земята.

Трайно. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирина Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Когато дойде моментът, макар и немислим, ще се възползваме, да. Двете ми героини го направиха много пълноценно и непринудено. А за формата...какво значение има формата, след като ще я градим на момента. Може дори и нова да измислим. Няма друг свят, освен налудничавия. Там е истинската хармония. Поне за мен.
  • Не е от късата памет, най-малко от невнимание Добре си направил, Ивайло.
    Внимавай! Да не ме накараш да заобичам това, че обичаш да се отбиваш при мен.
  • Мога и да ви оглуша с ципа на парката, мацки 😁
    Смях да става, че иде зима. И за тогава имам 😉
  • 😂😂😂 Ами... Наде и аз се смея, само да не ни хвръкнат копчетата...
    Ира, как ти хрумна?!🌞🌞🌞
  • Седя си и се смея. Направо ме "застреля с копче"...

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...