Октомври е пъпчив пубертет. Халосан тип. Егати будалата! Събужда се полузадоволен и ветровете гони сутрин из главата си.
А някъде след второто кафе
му светва и решава да се хили.
Раздухва облаците, вдига си пердето
и кани Слънцето на чай със курабии.
И вдига се такъв лиричен шум- застъргват ципове, прехвърчат зимни боти. Качулки падат с трясък на гърба, по улиците се застрелват с копчета.
Ноември гледа злобно отстрани:
"Това хюмне съвсем се е разхайтило!"
Но търпеливо чака да го приземи
със къс задвратник,
на земята.
Трайно.