1.10.2020 г., 14:32  

Накратко за October

1.1K 3 20

Октомври е пъпчив пубертет. Халосан тип. Егати будалата! Събужда се полузадоволен и ветровете гони сутрин из главата си.

 

А някъде след второто кафе

му светва и решава да се хили.

Раздухва облаците, вдига си пердето

и кани Слънцето на чай със курабии.

 

И вдига се такъв лиричен шум- застъргват ципове, прехвърчат зимни боти. Качулки падат с трясък на гърба, по улиците се застрелват с копчета.

 

Ноември гледа злобно отстрани:

"Това хюмне съвсем се е разхайтило!"

Но търпеливо чака да го приземи  

със къс задвратник, 

на земята.

Трайно. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Когато дойде моментът, макар и немислим, ще се възползваме, да. Двете ми героини го направиха много пълноценно и непринудено. А за формата...какво значение има формата, след като ще я градим на момента. Може дори и нова да измислим. Няма друг свят, освен налудничавия. Там е истинската хармония. Поне за мен.
  • Не е от късата памет, най-малко от невнимание Добре си направил, Ивайло.
    Внимавай! Да не ме накараш да заобичам това, че обичаш да се отбиваш при мен.
  • Мога и да ви оглуша с ципа на парката, мацки 😁
    Смях да става, че иде зима. И за тогава имам 😉
  • 😂😂😂 Ами... Наде и аз се смея, само да не ни хвръкнат копчетата...
    Ира, как ти хрумна?!🌞🌞🌞
  • Седя си и се смея. Направо ме "застреля с копче"...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...