1 oct 2020, 14:32  

Накратко за October

1.1K 3 20

Октомври е пъпчив пубертет. Халосан тип. Егати будалата! Събужда се полузадоволен и ветровете гони сутрин из главата си.

 

А някъде след второто кафе

му светва и решава да се хили.

Раздухва облаците, вдига си пердето

и кани Слънцето на чай със курабии.

 

И вдига се такъв лиричен шум- застъргват ципове, прехвърчат зимни боти. Качулки падат с трясък на гърба, по улиците се застрелват с копчета.

 

Ноември гледа злобно отстрани:

"Това хюмне съвсем се е разхайтило!"

Но търпеливо чака да го приземи  

със къс задвратник, 

на земята.

Трайно. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Когато дойде моментът, макар и немислим, ще се възползваме, да. Двете ми героини го направиха много пълноценно и непринудено. А за формата...какво значение има формата, след като ще я градим на момента. Може дори и нова да измислим. Няма друг свят, освен налудничавия. Там е истинската хармония. Поне за мен.
  • Не е от късата памет, най-малко от невнимание Добре си направил, Ивайло.
    Внимавай! Да не ме накараш да заобичам това, че обичаш да се отбиваш при мен.
  • Мога и да ви оглуша с ципа на парката, мацки 😁
    Смях да става, че иде зима. И за тогава имам 😉
  • 😂😂😂 Ами... Наде и аз се смея, само да не ни хвръкнат копчетата...
    Ира, как ти хрумна?!🌞🌞🌞
  • Седя си и се смея. Направо ме "застреля с копче"...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...