29 июн. 2024 г., 00:06  

Ода на любовта 

  Поэзия
119 3 6

Несрета я намерих:след толкова години суша!

На улицата спрях,къмто нея:"изтерзан до гуша "...

 

Стоеше в мисли и милиардни лунни желания.

Сълза невинно чиста,в нежни,тихи страдания...

 

Понечих в молитва,паднал ничком да я замоля:

"Бъди все в мен жива,дори,когато мълком говоря.

 

Човекът е земна крачка,щом следва една утеха...

И те носи!И крачи,нарамил илюзиите на успеха!

 

И защо хълцаш,когато в теб вярвам безпощадно ?

Истината е богатство!Нима си ми любовна клада!?

 

Посвещавам на любовта в живота си Джени!

Която роди нашите синове Иван и Павел!

Благодаря моя любима жена, майка и вече 

баба на внука ни Габриел!

       ОБИЧАМ ТЕ!❤️

 

 

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??