Jun 29, 2024, 12:06 AM  

Ода на любовта

  Poetry
357 3 6

Несрета я намерих:след толкова години суша!

На улицата спрях,къмто нея:"изтерзан до гуша "...

 

Стоеше в мисли и милиардни лунни желания.

Сълза невинно чиста,в нежни,тихи страдания...

 

Понечих в молитва,паднал ничком да я замоля:

"Бъди все в мен жива,дори,когато мълком говоря.

 

Човекът е земна крачка,щом следва една утеха...

И те носи!И крачи,нарамил илюзиите на успеха!

 

И защо хълцаш,когато в теб вярвам безпощадно ?

Истината е богатство!Нима си ми любовна клада!?

 

Посвещавам на любовта в живота си Джени!

Която роди нашите синове Иван и Павел!

Благодаря моя любима жена, майка и вече 

баба на внука ни Габриел!

       ОБИЧАМ ТЕ!❤️

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...