Ода на любовта
Несрета я намерих:след толкова години суша!
На улицата спрях,къмто нея:"изтерзан до гуша "...
Стоеше в мисли и милиардни лунни желания.
Сълза невинно чиста,в нежни,тихи страдания...
Понечих в молитва,паднал ничком да я замоля:
"Бъди все в мен жива,дори,когато мълком говоря.
Човекът е земна крачка,щом следва една утеха...
И те носи!И крачи,нарамил илюзиите на успеха!
И защо хълцаш,когато в теб вярвам безпощадно ?
Истината е богатство!Нима си ми любовна клада!?
Посвещавам на любовта в живота си Джени!
Която роди нашите синове Иван и Павел!
Благодаря моя любима жена, майка и вече
баба на внука ни Габриел!
ОБИЧАМ ТЕ!❤️
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
