Ода за бастуна
За бастуна тука ще отворя дума,
този тъй полезен трети крак
(стига да не се огъва като гума...)
"Я млъкни бе, ти, простак с простак."
Пресече одата ми стара баба
и удари ми главата със... бастун...
Уж сили няма, я каква е слаба,
но буден засанувах сън...
Върви си Шапката Червена из гората
(а тя гора е само от бастуни)
Пък цепи цяла на парчета тишината
гласът на някаква маймуна...
Събира в шепи гъби-бастунлиики
и пее си със весел глас
(преличаше досущ на моята комшиика...)
и в този миг... изкочих аз...
Какво се случи после ли? Не знам...
Събуди ме друг удар по гърбината...
Реших да бягам, срам не срам,
че ако шибаше ме бабичката - милата...
А одата ще има друга част
(за по-нататък засега ще я отложа)
Дано усмихнал съм поне един от вас,
а аз изчезвам, да спасявам свойта кожа...
20.05.2014.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Каменов Все права защищены
