Ода за човечеството

ОДА ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Човечество, аз с тебе се гордея!
На огъня ти искам да съм плам...
И в твоята стихия да се влея,
частиците си дребни да ти дам...

Гигантска е могъщата ти снага,
от дребни атомчета - като мен...
Десницата мощна се протяга...
Светът е само с тебе зареден!

Историята ти е натежала....
В архивите си къташ векове!
Без път, във черни нощи си вървяло...
Ти винаги изкачваш върхове!

Със камъка и вярната тояга,
ти мина в джунглата от тежки дни...
Ти пътя си задъхано пробяга...
В съдбовните си схватки и борби!

Ти с плахи стъпки стъпи в пещерите...
От страх създаде свойте богове...
Ти хвана огъня, запален във горите
и Тъмното сложи на колене!

С труда си ти създаваше простори!
Отключваше заключени врати!
Ти с хиляди загадки се пребори
и победител винаги  бе ти!

Роди таланти, гении създаде...
Земята ни с проводници покри!
От боговете Космоса откраде!
И тайната на атома разкри!...

Но бяха дните ти безкрайно кратки...
А нощите - безсънни часове!
Ти цял живот живееш в тежки сватки -
било с приятели и с врагове!..

Ти напои полята със потта си,
накара ги на теб да дават плод!
И жива плът ти късаш от плътта си -
да даваш на Вселената  живот!