25.09.2011 г., 15:46

Ода за човечеството

621 0 0

ОДА ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО

 


Човечество, аз с тебе се гордея!
На огъня ти искам да съм плам...
И в твоята стихия да се влея,
частиците си дребни да ти дам...


Гигантска е могъщата ти снага,
от дребни атомчета - като мен...
Десницата мощна се протяга...
Светът е само с тебе зареден!


Историята ти е натежала....
В архивите си къташ векове!
Без път, във черни нощи си вървяло...
Ти винаги изкачваш върхове!


Със камъка и вярната тояга,
ти мина в джунглата от тежки дни...
Ти пътя си задъхано пробяга...
В съдбовните си схватки и борби!


Ти с плахи стъпки стъпи в пещерите...
От страх създаде свойте богове...
Ти хвана огъня, запален във горите
и Тъмното сложи на колене!


С труда си ти създаваше простори!
Отключваше заключени врати!
Ти с хиляди загадки се пребори
и победител винаги  бе ти!


Роди таланти, гении създаде...
Земята ни с проводници покри!
От боговете Космоса откраде!
И тайната на атома разкри!...


Но бяха дните ти безкрайно кратки...
А нощите - безсънни часове!
Ти цял живот живееш в тежки сватки -
било с приятели и с врагове!..


Ти напои полята със потта си,
накара ги на теб да дават плод!
И жива плът ти късаш от плътта си -
да даваш на Вселената  живот!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...