Sep 25, 2011, 3:46 PM

Ода за човечеството

  Poetry » Civic
619 0 0

ОДА ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО

 


Човечество, аз с тебе се гордея!
На огъня ти искам да съм плам...
И в твоята стихия да се влея,
частиците си дребни да ти дам...


Гигантска е могъщата ти снага,
от дребни атомчета - като мен...
Десницата мощна се протяга...
Светът е само с тебе зареден!


Историята ти е натежала....
В архивите си къташ векове!
Без път, във черни нощи си вървяло...
Ти винаги изкачваш върхове!


Със камъка и вярната тояга,
ти мина в джунглата от тежки дни...
Ти пътя си задъхано пробяга...
В съдбовните си схватки и борби!


Ти с плахи стъпки стъпи в пещерите...
От страх създаде свойте богове...
Ти хвана огъня, запален във горите
и Тъмното сложи на колене!


С труда си ти създаваше простори!
Отключваше заключени врати!
Ти с хиляди загадки се пребори
и победител винаги  бе ти!


Роди таланти, гении създаде...
Земята ни с проводници покри!
От боговете Космоса откраде!
И тайната на атома разкри!...


Но бяха дните ти безкрайно кратки...
А нощите - безсънни часове!
Ти цял живот живееш в тежки сватки -
било с приятели и с врагове!..


Ти напои полята със потта си,
накара ги на теб да дават плод!
И жива плът ти късаш от плътта си -
да даваш на Вселената  живот!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...