VladimirKostov (Владимир Костов)
254 8
1 февр. 2020 г., 00:49

Ода за лютеницата 

  Поэзия » Другая
1226 1 3

По ръжено хлебче със топла душица,

след дрямка в следобеден час,

разстели ли баба ми слой лютеница,

очичките светват тогаз.

 

Закършват танц ален пиперки, домати,

а чесън им удря там-там.

Усещам как тайно завижда ми бати

(« Голям си - мажи си я сам. »).

 

Червено-оранжеви слънце и здраве

долитат задружно при мен.

Кой бузките гладки и розови прави ?

Кой друг е за туй надарен ?

 

Достойна е тя за анал на ЮНЕСКО

(да бъда в нескромност простен).

И в спомен я чувам (а сякаш е днеска) :

« Играй до насита, дете ! »

© Владимир Костов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??