VladimirKostov (Владимир Костов)
254 8
1.02.2020 г., 0:49 ч.

Ода за лютеницата 

  Поезия » Друга
1204 1 3

По ръжено хлебче със топла душица,

след дрямка в следобеден час,

разстели ли баба ми слой лютеница,

очичките светват тогаз.

 

Закършват танц ален пиперки, домати,

а чесън им удря там-там.

Усещам как тайно завижда ми бати

(« Голям си - мажи си я сам. »).

 

Червено-оранжеви слънце и здраве

долитат задружно при мен.

Кой бузките гладки и розови прави ?

Кой друг е за туй надарен ?

 

Достойна е тя за анал на ЮНЕСКО

(да бъда в нескромност простен).

И в спомен я чувам (а сякаш е днеска) :

« Играй до насита, дете ! »

© Владимир Костов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??