Ода за лютеницата
По ръжено хлебче със топла душица,
след дрямка в следобеден час,
разстели ли баба ми слой лютеница,
очичките светват тогаз.
Закършват танц ален пиперки, домати,
а чесън им удря там-там.
Усещам как тайно завижда ми бати
(« Голям си - мажи си я сам. »).
Червено-оранжеви слънце и здраве
долитат задружно при мен.
Кой бузките гладки и розови прави ?
Кой друг е за туй надарен ?
Достойна е тя за анал на ЮНЕСКО
(да бъда в нескромност простен).
И в спомен я чувам (а сякаш е днеска) :
« Играй до насита, дете ! »
© Владимир Костов All rights reserved.
