VladimirKostov (Владимир Костов)
245 6
Feb 1, 2020, 12:49 AM

Ода за лютеницата 

  Poetry » Other
1047 1 3

По ръжено хлебче със топла душица,

след дрямка в следобеден час,

разстели ли баба ми слой лютеница,

очичките светват тогаз.

 

Закършват танц ален пиперки, домати,

а чесън им удря там-там.

Усещам как тайно завижда ми бати

(« Голям си - мажи си я сам. »).

 

Червено-оранжеви слънце и здраве

долитат задружно при мен.

Кой бузките гладки и розови прави ?

Кой друг е за туй надарен ?

 

Достойна е тя за анал на ЮНЕСКО

(да бъда в нескромност простен).

И в спомен я чувам (а сякаш е днеска) :

« Играй до насита, дете ! »

© Владимир Костов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??