Ода за майстор Цани

Къщичка със двор голям,

на село – приказен имот:

има майстор Цани там, 

отдъхва в него – много му е гот! 

В града с неволите се бори, 

работи здраво, няма как, 

но веч' му идва нанагоре –

и още в петък, е на село, пак. 

Навес направи като слънце, 

там чешма и фурна съгради, 

на сянка да отмаря съ̀рце, 

да го спомнят в бъднини. 

И за двора план състави, 

но после взе решение, 

за по-нататък да го остави, 

а да почне, с къщно оформление:

На баба, мусандрите* събори 

и стаята станà кат' хале, 

направи види стълби за нагоре, 

майстори, в крака си тръшна, леле-мале! 

"Малко неотвършено е, 

ала и това ще стане! 

Само да сме здрави! " –

казва майстор Цани. 

Райграс пося, като макет на нива 

и трябва Цани, да го стриже, 

но редовно трябва, той да се полива, 

а за него Цани, не умее да се грижи. 

Най-накрая го заряза, 

резачката хвърлѝ в тревата, 

да го кастри той -  отказа, 

друго хрумна му, в главата. 

Реши басейн да прави –

голяма дупка изкопа, 

успя да я зациментира, даже, 

но и по него – дейността замря. 

"Малко неотвършен е, 

но и това ще стане! 

Само да сме здрави! " – 

казва майстор Цани. 

Плевника, където падна – 

за дърва го пригоди, 

нали постройката, не е фасадна –

"Друг път, там ще се строи! "

Малкия навес събори, 

че е като кръпка там. 

Като къща го затвори –

пък и стана по-голям. 

" Малко неотвършен е, 

но и това ще стане! 

Само да сме здрави! " –

казва майстор Цани. 

Обаче нервите му не държат, 

ако нещо се обърка, 

клещи, тесли, във въздуха летят –

и вкъщи, и навънка. 

После ходи да ги търси 

в градината при зарзавата :

с ръка потта избърше, 

охне -" А, ето я теслата! "

"А чука, кога ще го намеря? " –

и цветисти изрази изрича. 

" Ще надникна във пипера. " –

и листа разгръща, и наднича. 

" Метъра къде отиде? 

Ами нивелира и отвеса? 

Тук бяха,  да му се невиди! 

А може, да са под навеса? "

" Ами пироните със цялата кутия

и клещѝте - тях, къде видях? 

Не мога никъде да ги открия! 

Ооо, май в тиквите, когато поливàх!"

"А единствената ми мистрия, 

със пердашката – къде съзрях? 

Изчезнаха, за проклетия, 

кога бетона наливàх!"

А жена му, вика и се мръщи:

" Кога ли помниш, де си  ги оставил? 

Разпилял си се, из цялата ни къща, 

а тях - на пътя си забравил! "

Така работи майстор Цани –

със замах и със искри, 

на малкия му пръст не може да се хване - 

и завършил архитект, дори! 

__________________________________________________

* - мусандри - стенни дървени долапи ( шкафове)