23.02.2017 г., 15:38

Ода за майстор Цани

1.5K 1 1

Къщичка със двор голям,

на село – приказен имот:

има майстор Цани там, 

отдъхва в него – много му е гот! 

 

В града с неволите се бори, 

работи здраво, няма как, 

но веч' му идва нанагоре –

и още в петък, е на село, пак. 

 

Навес направи като слънце, 

там чешма и фурна съгради, 

на сянка да отмаря съ̀рце, 

да го спомнят в бъднини. 

 

И за двора план състави, 

но после взе решение, 

за по-нататък да го остави, 

а да почне, с къщно оформление:

 

На баба, мусандрите* събори 

и стаята станà кат' хале, 

направи види стълби за нагоре, 

майстори, в крака си тръшна, леле-мале! 

 

"Малко неотвършено е, 

ала и това ще стане! 

Само да сме здрави! " –

казва майстор Цани. 

 

Райграс пося, като макет на нива 

и трябва Цани, да го стриже, 

но редовно трябва, той да се полива, 

а за него Цани, не умее да се грижи. 

 

Най-накрая го заряза, 

резачката хвърлѝ в тревата, 

да го кастри той -  отказа, 

друго хрумна му, в главата. 

 

Реши басейн да прави –

голяма дупка изкопа, 

успя да я зациментира, даже, 

но и по него – дейността замря. 

 

"Малко неотвършен е, 

но и това ще стане! 

Само да сме здрави! " – 

казва майстор Цани. 

 

Плевника, където падна – 

за дърва го пригоди, 

нали постройката, не е фасадна –

"Друг път, там ще се строи! "

 

Малкия навес събори, 

че е като кръпка там. 

Като къща го затвори –

пък и стана по-голям. 

 

" Малко неотвършен е, 

но и това ще стане! 

Само да сме здрави! " –

казва майстор Цани. 

 

Обаче нервите му не държат, 

ако нещо се обърка, 

клещи, тесли, във въздуха летят –

и вкъщи, и навънка. 

 

После ходи да ги търси 

в градината при зарзавата :

с ръка потта избърше, 

охне -" А, ето я теслата! "

 

"А чука, кога ще го намеря? " –

и цветисти изрази изрича. 

" Ще надникна във пипера. " –

и листа разгръща, и наднича. 

 

" Метъра къде отиде? 

Ами нивелира и отвеса? 

Тук бяха,  да му се невиди! 

А може, да са под навеса? "

 

" Ами пироните със цялата кутия

и клещѝте - тях, къде видях? 

Не мога никъде да ги открия! 

Ооо, май в тиквите, когато поливàх!"

 

"А единствената ми мистрия, 

със пердашката – къде съзрях? 

Изчезнаха, за проклетия, 

кога бетона наливàх!"

 

А жена му, вика и се мръщи:

" Кога ли помниш, де си  ги оставил? 

Разпилял си се, из цялата ни къща, 

а тях - на пътя си забравил! "

 

Така работи майстор Цани –

със замах и със искри, 

на малкия му пръст не може да се хване - 

и завършил архитект, дори! 

__________________________________________________

* - мусандри - стенни дървени долапи ( шкафове) 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Pepi Petrova Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

16 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...