8 июн. 2010 г., 18:25

Ода за Тибет

1.5K 0 2

 

Планините на Тибет -

величествени, чудни

снаги вековни те изправят

във нежно-синьото небе

и облаци завиват нежно

от утрините хладни

и слънцето е щедро

към тези красоти.

 

Скали чудати

порят небесата

с треви и храсти -

кичеста премяна -

и всяко стръкче билка е

за болести различни -

лечебен еликсир в дар

на всяка живинка.

 

Мъдростта на вековете

събрана във Тибет е,

там, где орлите

свиват си гнезда.

Хилядолетна мъдрост

записана и препредавана,

далеч от лоши помисли,

в услуга на света.

 

Там връзката с Земята

те помнят я и тачат я

и вси космични сили

те знаят ги и следват,

завети на дедите си

те пазят съкровено

и учат те децата си

на мъдростта свещена.

 

И днес към таз светиня

ръце протяга черна Чума,

решила да изтрие

от лицето на света

тез мъдреци духовни,

пазителите земни

и тъпче, унизява

свещената земя.

 

А тези сили черни

преди две хилядолетия

разпънаха на кръста

самия Божи син,

сега тези, същите,

разпъват пак на кръста

величавия и мъдрия,

обичан наш Тибет.

 

Забравят те, обаче,

че Кръстът на Голгота

не е позорен изход

от земния живот -

велика саможертва

и после възкресение -

възхвала, ода величава

за славния народ.

                     Поклон!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрав!
  • Сигурно изглежда патетичен, но го написах след като в Интернет прочетох за безчинствата там! Забраняват даже на сумистите да участват в състезания, ако обявят че са от Тибет! А светът бездейства, прави се че нищо няма, нищо не става...

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...