Jun 8, 2010, 6:25 PM

Ода за Тибет

1.5K 0 2

 

Планините на Тибет -

величествени, чудни

снаги вековни те изправят

във нежно-синьото небе

и облаци завиват нежно

от утрините хладни

и слънцето е щедро

към тези красоти.

 

Скали чудати

порят небесата

с треви и храсти -

кичеста премяна -

и всяко стръкче билка е

за болести различни -

лечебен еликсир в дар

на всяка живинка.

 

Мъдростта на вековете

събрана във Тибет е,

там, где орлите

свиват си гнезда.

Хилядолетна мъдрост

записана и препредавана,

далеч от лоши помисли,

в услуга на света.

 

Там връзката с Земята

те помнят я и тачат я

и вси космични сили

те знаят ги и следват,

завети на дедите си

те пазят съкровено

и учат те децата си

на мъдростта свещена.

 

И днес към таз светиня

ръце протяга черна Чума,

решила да изтрие

от лицето на света

тез мъдреци духовни,

пазителите земни

и тъпче, унизява

свещената земя.

 

А тези сили черни

преди две хилядолетия

разпънаха на кръста

самия Божи син,

сега тези, същите,

разпъват пак на кръста

величавия и мъдрия,

обичан наш Тибет.

 

Забравят те, обаче,

че Кръстът на Голгота

не е позорен изход

от земния живот -

велика саможертва

и после възкресение -

възхвала, ода величава

за славния народ.

                     Поклон!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрав!
  • Сигурно изглежда патетичен, но го написах след като в Интернет прочетох за безчинствата там! Забраняват даже на сумистите да участват в състезания, ако обявят че са от Тибет! А светът бездейства, прави се че нищо няма, нищо не става...

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...