8.06.2010 г., 18:25

Ода за Тибет

1.5K 0 2

 

Планините на Тибет -

величествени, чудни

снаги вековни те изправят

във нежно-синьото небе

и облаци завиват нежно

от утрините хладни

и слънцето е щедро

към тези красоти.

 

Скали чудати

порят небесата

с треви и храсти -

кичеста премяна -

и всяко стръкче билка е

за болести различни -

лечебен еликсир в дар

на всяка живинка.

 

Мъдростта на вековете

събрана във Тибет е,

там, где орлите

свиват си гнезда.

Хилядолетна мъдрост

записана и препредавана,

далеч от лоши помисли,

в услуга на света.

 

Там връзката с Земята

те помнят я и тачат я

и вси космични сили

те знаят ги и следват,

завети на дедите си

те пазят съкровено

и учат те децата си

на мъдростта свещена.

 

И днес към таз светиня

ръце протяга черна Чума,

решила да изтрие

от лицето на света

тез мъдреци духовни,

пазителите земни

и тъпче, унизява

свещената земя.

 

А тези сили черни

преди две хилядолетия

разпънаха на кръста

самия Божи син,

сега тези, същите,

разпъват пак на кръста

величавия и мъдрия,

обичан наш Тибет.

 

Забравят те, обаче,

че Кръстът на Голгота

не е позорен изход

от земния живот -

велика саможертва

и после възкресение -

възхвала, ода величава

за славния народ.

                     Поклон!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав!
  • Сигурно изглежда патетичен, но го написах след като в Интернет прочетох за безчинствата там! Забраняват даже на сумистите да участват в състезания, ако обявят че са от Тибет! А светът бездейства, прави се че нищо няма, нищо не става...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...