Нещо си разменихме ролите, драги. Ти какво си помисли,

че ще стоя и ще чакам прикована на стана!?

Черната прежда отдавна ми свърши, отдавна я няма.

Кълбото – синята ми поляна, по вода ме научи да ходя.

Даже ненадейно се срещнахме с един мореплавател, моля.

( бряг търсихме , в една посока.)

Той по – добре от теб познава - непознатата Панелопа.

Каза ми, че дълго е писал писма до нея и като Мороа е

записвал човешките изречения по душевните струни.

Сега се завръщам – към него се връщам. До него.

Стъпвам с безмълвна метежност. Към себе си стъпвам и

чувам, че някой гръмко ме вика (за края ме вика - за него, с него).

Той - мореплавателят Одисей , с кръв – отлежало вино,

завърнал се в собствената си кожа.

Само и дума да си казал– вадя ножа!