"Одисея" (не по Омир)
Нещо си разменихме ролите, драги. Ти какво си помисли,
че ще стоя и ще чакам прикована на стана!?
Черната прежда отдавна ми свърши, отдавна я няма.
Кълбото – синята ми поляна, по вода ме научи да ходя.
Даже ненадейно се срещнахме с един мореплавател, моля.
( бряг търсихме , в една посока.)
Той по – добре от теб познава - непознатата Панелопа.
Каза ми, че дълго е писал писма до нея и като Мороа е
записвал човешките изречения по душевните струни.
Сега се завръщам – към него се връщам. До него.
Стъпвам с безмълвна метежност. Към себе си стъпвам и
чувам, че някой гръмко ме вика (за края ме вика - за него, с него).
Той - мореплавателят Одисей , с кръв – отлежало вино,
завърнал се в собствената си кожа.
Само и дума да си казал– вадя ножа!
© Тодорка Атанасова All rights reserved.
