13 янв. 2016 г., 21:24

Офисна поезия

786 0 4

Час минава, втори, трети,

но признавам без борба,

работата не спори ми

и така ми се доспа...

 

Бих подремнала за малко,

бих положила глава

на бюрото или стола,

щом не може у дома.

 

Стана ли да се разхождам

и за миг се освежа,

но компютъра щом зърна

тутакси се унеса!

 

Ни кафето ми помага,

нито свежи плодове,

щом съм в офиса, веднага

тежка дрямка ме зове...

 

Цял ден мисля как ще легна

щом си стигна у дома,

но с края на деня работен

пак ми отлетя съня!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Миткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...