JujuBuju (Миглена Миткова) JujuBuju (Миглена Миткова)
67 567
13 ene 2016, 21:24

Офисна поезия

781 0 4

Час минава, втори, трети,

но признавам без борба,

работата не спори ми

и така ми се доспа...

 

Бих подремнала за малко,

бих положила глава

на бюрото или стола,

щом не може у дома.

 

Стана ли да се разхождам

и за миг се освежа,

но компютъра щом зърна

тутакси се унеса!

 

Ни кафето ми помага,

нито свежи плодове,

щом съм в офиса, веднага

тежка дрямка ме зове...

 

Цял ден мисля как ще легна

щом си стигна у дома,

но с края на деня работен

пак ми отлетя съня!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0