JujuBuju (Миглена Миткова) JujuBuju (Миглена Миткова)
67 567
13 ene 2016, 21:24

Офисна поезия

787 0 4

Час минава, втори, трети,

но признавам без борба,

работата не спори ми

и така ми се доспа...

 

Бих подремнала за малко,

бих положила глава

на бюрото или стола,

щом не може у дома.

 

Стана ли да се разхождам

и за миг се освежа,

но компютъра щом зърна

тутакси се унеса!

 

Ни кафето ми помага,

нито свежи плодове,

щом съм в офиса, веднага

тежка дрямка ме зове...

 

Цял ден мисля как ще легна

щом си стигна у дома,

но с края на деня работен

пак ми отлетя съня!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0