Офисна поезия
Час минава, втори, трети,
но признавам без борба,
работата не спори ми
и така ми се доспа...
Бих подремнала за малко,
бих положила глава
на бюрото или стола,
щом не може у дома.
Стана ли да се разхождам
и за миг се освежа,
но компютъра щом зърна
тутакси се унеса!
Ни кафето ми помага,
нито свежи плодове,
щом съм в офиса, веднага
тежка дрямка ме зове...
Цял ден мисля как ще легна
щом си стигна у дома,
но с края на деня работен
пак ми отлетя съня!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миглена Миткова Todos los derechos reservados
