JujuBuju (Миглена Миткова) JujuBuju (Миглена Миткова)
67 567
Jan 13, 2016, 9:24 PM

Офисна поезия

778 0 4

Час минава, втори, трети,

но признавам без борба,

работата не спори ми

и така ми се доспа...

 

Бих подремнала за малко,

бих положила глава

на бюрото или стола,

щом не може у дома.

 

Стана ли да се разхождам

и за миг се освежа,

но компютъра щом зърна

тутакси се унеса!

 

Ни кафето ми помага,

нито свежи плодове,

щом съм в офиса, веднага

тежка дрямка ме зове...

 

Цял ден мисля как ще легна

щом си стигна у дома,

но с края на деня работен

пак ми отлетя съня!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Миткова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0