Огледалце, Огледалце

В най-голямото си отчаяние търся теб - да бъдеш мое огледало.

Да отразиш гняв, болка, тъга, а дори и радост, щастие, любов.

В теб оглеждам се, да видя себе си такава, каквато в никое друго огледало не съзирам.

Оглеждайки се в теб, никога не се прикривам.

До последна частица душата разкривам.

Тъмното й, жалкото й дори не скривам.

Огледало си ти, ама, не се чупиш - здраво си, сякаш от стомана.

Държиш, стискаш и търпиш, за да можеш всякога да ме отразиш.

Огледалце, Огледалче, само ти познаваш ме до разголване без капка суета.

Привилегия е, Огледалце, да те имам - в теб себе си да съзирам.

А, ти, Огледалце, си просто човек!

Искам и ти да се огледаш и съзреш своята красота.

Прости ми пустата суета!