16.08.2025 г., 15:01

Огледалце, Огледалце

135 0 0
В най-голямото си отчаяние търся теб - да бъдеш мое огледало.

Да отразиш гняв, болка, тъга, а дори и радост, щастие, любов.

 

В теб оглеждам се, да видя себе си такава, каквато в никое друго огледало не съзирам.

 

Оглеждайки се в теб, никога не се прикривам.

 

До последна частица душата разкривам.

Тъмното й, жалкото й дори не скривам.

 

Огледало си ти, ама, не се чупиш - здраво си, сякаш от стомана.

 

Държиш, стискаш и търпиш, за да можеш всякога да ме отразиш.

 

Огледалце, Огледалче, само ти познаваш ме до разголване без капка суета.

 

Привилегия е, Огледалце, да те имам - в теб себе си да съзирам.

 

А, ти, Огледалце, си просто човек!

 

Искам и ти да се огледаш и съзреш своята красота.

Прости ми пустата суета! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...