Aug 16, 2025, 3:01 PM

Огледалце, Огледалце

  Poetry
134 0 0
В най-голямото си отчаяние търся теб - да бъдеш мое огледало.

Да отразиш гняв, болка, тъга, а дори и радост, щастие, любов.

 

В теб оглеждам се, да видя себе си такава, каквато в никое друго огледало не съзирам.

 

Оглеждайки се в теб, никога не се прикривам.

 

До последна частица душата разкривам.

Тъмното й, жалкото й дори не скривам.

 

Огледало си ти, ама, не се чупиш - здраво си, сякаш от стомана.

 

Държиш, стискаш и търпиш, за да можеш всякога да ме отразиш.

 

Огледалце, Огледалче, само ти познаваш ме до разголване без капка суета.

 

Привилегия е, Огледалце, да те имам - в теб себе си да съзирам.

 

А, ти, Огледалце, си просто човек!

 

Искам и ти да се огледаш и съзреш своята красота.

Прости ми пустата суета! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...