Огледалце, Огледалце
В най-голямото си отчаяние търся теб - да бъдеш мое огледало.
Да отразиш гняв, болка, тъга, а дори и радост, щастие, любов.
В теб оглеждам се, да видя себе си такава, каквато в никое друго огледало не съзирам.
Оглеждайки се в теб, никога не се прикривам.
До последна частица душата разкривам.
Тъмното й, жалкото й дори не скривам.
Огледало си ти, ама, не се чупиш - здраво си, сякаш от стомана.
Държиш, стискаш и търпиш, за да можеш всякога да ме отразиш.
Огледалце, Огледалче, само ти познаваш ме до разголване без капка суета.
Привилегия е, Огледалце, да те имам - в теб себе си да съзирам.
А, ти, Огледалце, си просто човек!
Искам и ти да се огледаш и съзреш своята красота.
Прости ми пустата суета!
© Симона Господинова All rights reserved.