25 нояб. 2008 г., 11:38

Огледален капан

652 0 9
 

Огледален  капан!

 

Затворен капан

на самотни нощи.

Във своите мисли омотан

дух и спомен за свети мощи!

Огледални стени.

Образи много.

Очи, с  нежност  пълни.

Свирепи  очи.

Кръвясали

от нощи безсънни!

Суетата непозната.

Стои костюма зад вратата.

Прах покрил е старата китара.

Кафето кипва.

Сърцето болката повтаря!

Вратата пак открехната седи

и кани гости

 в огледалните  стени!

Виждам се в  тях.

Не  се познах.

Боже, как боли!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Боли, боли...Хубаво е
  • Благодаря ,че наминахте! Дано капаните ми не ви достигнат и вас!!!Благодаря!!!
  • Страхотно е!Поздрав!
  • Интересно и замислящо. Харесах!
  • ...Не се познах.
    Боже, как боли!

    Много тъжно!
    Вратата някой да открехне,
    на гости да пристъпи в огледалните стени!
    Капана да отвори и нощите самотни да не бъдат!
    В огледалата погледни и себе си познай!
    Поздравления!!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...