Огледален капан!
Затворен капан
на самотни нощи.
Във своите мисли омотан
дух и спомен за свети мощи!
Огледални стени.
Образи много.
Очи, с нежност пълни.
Свирепи очи.
Кръвясали
от нощи безсънни!
Суетата непозната.
Стои костюма зад вратата.
Прах покрил е старата китара.
Кафето кипва.
Сърцето болката повтаря!
Вратата пак открехната седи
и кани гости
в огледалните стени!
Виждам се в тях.
Не се познах.
Боже, как боли!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
