Огледален капан
Огледален капан!
Затворен капан
на самотни нощи.
Във своите мисли омотан
дух и спомен за свети мощи!
Огледални стени.
Образи много.
Очи, с нежност пълни.
Свирепи очи.
Кръвясали
от нощи безсънни!
Суетата непозната.
Стои костюма зад вратата.
Прах покрил е старата китара.
Кафето кипва.
Сърцето болката повтаря!
Вратата пак открехната седи
и кани гости
в огледалните стени!
Виждам се в тях.
Не се познах.
Боже, как боли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени
