18 нояб. 2013 г., 18:39  

Огледало

1.2K 1 14

 

 

ОГЛЕДАЛО

 

Сама тишината разбрах си,

отваря покой окрилен.

Но първите стъпки са плахи

да видя пак себе си в мен.

 

Помогна ми ти – огледало,

погледнах дълбоко чрез теб.

Докоснах любов съзидателна,

прикрита от мрака нелеп.

 

Заражда се тихият усет,

познава доброто сърце.

Миражи редят се изкуствено

на малко, лъжовно лице.

 

Ефирно летят небесата,

в гърдите гласа ще вселя.

И ден подир ден ще засаждам

зрънцата от Божата длан.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Санвали Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...