18 нояб. 2013 г., 18:39  

Огледало

1.2K 1 14

 

 

ОГЛЕДАЛО

 

Сама тишината разбрах си,

отваря покой окрилен.

Но първите стъпки са плахи

да видя пак себе си в мен.

 

Помогна ми ти – огледало,

погледнах дълбоко чрез теб.

Докоснах любов съзидателна,

прикрита от мрака нелеп.

 

Заражда се тихият усет,

познава доброто сърце.

Миражи редят се изкуствено

на малко, лъжовно лице.

 

Ефирно летят небесата,

в гърдите гласа ще вселя.

И ден подир ден ще засаждам

зрънцата от Божата длан.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Санвали Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....