18 нояб. 2013 г., 18:39  

Огледало

1.2K 1 14

 

 

ОГЛЕДАЛО

 

Сама тишината разбрах си,

отваря покой окрилен.

Но първите стъпки са плахи

да видя пак себе си в мен.

 

Помогна ми ти – огледало,

погледнах дълбоко чрез теб.

Докоснах любов съзидателна,

прикрита от мрака нелеп.

 

Заражда се тихият усет,

познава доброто сърце.

Миражи редят се изкуствено

на малко, лъжовно лице.

 

Ефирно летят небесата,

в гърдите гласа ще вселя.

И ден подир ден ще засаждам

зрънцата от Божата длан.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Санвали Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...