ОГЛЕДАЛО
Сама тишината разбрах си,
отваря покой окрилен.
Но първите стъпки са плахи
да видя пак себе си в мен.
Помогна ми ти – огледало,
погледнах дълбоко чрез теб.
Докоснах любов съзидателна,
прикрита от мрака нелеп.
Заражда се тихият усет,
познава доброто сърце.
Миражи редят се изкуствено
на малко, лъжовно лице.
Ефирно летят небесата,
в гърдите гласа ще вселя.
И ден подир ден ще засаждам
зрънцата от Божата длан.
© Санвали All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
