Nov 18, 2013, 6:39 PM  

Огледало 

  Poetry » Phylosophy
858 1 14

 

 

ОГЛЕДАЛО

 

Сама тишината разбрах си,

отваря покой окрилен.

Но първите стъпки са плахи

да видя пак себе си в мен.

 

Помогна ми ти – огледало,

погледнах дълбоко чрез теб.

Докоснах любов съзидателна,

прикрита от мрака нелеп.

 

Заражда се тихият усет,

познава доброто сърце.

Миражи редят се изкуствено

на малко, лъжовно лице.

 

Ефирно летят небесата,

в гърдите гласа ще вселя.

И ден подир ден ще засаждам

зрънцата от Божата длан.

 

 

 

© Санвали All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??