Огледало
ОГЛЕДАЛО
Сама тишината разбрах си,
отваря покой окрилен.
Но първите стъпки са плахи
да видя пак себе си в мен.
Помогна ми ти – огледало,
погледнах дълбоко чрез теб.
Докоснах любов съзидателна,
прикрита от мрака нелеп.
Заражда се тихият усет,
познава доброто сърце.
Миражи редят се изкуствено
на малко, лъжовно лице.
Ефирно летят небесата,
в гърдите гласа ще вселя.
И ден подир ден ще засаждам
зрънцата от Божата длан.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Санвали Всички права запазени
