18.11.2013 г., 18:39 ч.  

Огледало 

  Поезия » Философска
808 1 14

 

 

ОГЛЕДАЛО

 

Сама тишината разбрах си,

отваря покой окрилен.

Но първите стъпки са плахи

да видя пак себе си в мен.

 

Помогна ми ти – огледало,

погледнах дълбоко чрез теб.

Докоснах любов съзидателна,

прикрита от мрака нелеп.

 

Заражда се тихият усет,

познава доброто сърце.

Миражи редят се изкуствено

на малко, лъжовно лице.

 

Ефирно летят небесата,

в гърдите гласа ще вселя.

И ден подир ден ще засаждам

зрънцата от Божата длан.

 

 

 

© Санвали Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??